W pustyni i w puszczy (2024)

Về phương diện văn học thì không phải bàn. Quyển sách đầy tính phiêu lưu mạo hiểm, nhiều tình tiết ly kỳ, và các chi tiết mô tả thiên nhiên cực kỳ tỉ mỉ và kỳ công, rất đẹp. Hiểu biết về địa lý, con người và vốn sống giúp ích rất nhiều cho tác giả trong quá trình sáng tác.

Sách cũng giúp các độc giả nhỏ tuổi được chiêm nghiệm và vun đắp thêm những tính cách tốt đẹp: lòng dũng cảm, sự bền bỉ, tinh thần vững vàng vượt qua nghịch cảnh, trí sáng tạo vv.

Bên cạnh đó thì quyển sách này có những hạn chế nhất định về chủng tộc và lịch sử, xét trong bối cảnh và thời điểm sáng tác. Ví dụ như tác giả có vẻ đề cao tinh thần dân tộc. Cái này nếu không khéo thì rất dễ chuyển thành chủ nghĩa dân tộc. Và quyển sách mang hơi hướm của chủ nghĩa anh hùng cá nhân khá cao. Bên cạnh đó thì dù tác giả đã khắc họa một số nhân vật người Châu Phi đáng quý, nhưng đa phần vẫn cho thấy cách nhìn thiên lệch về chủng tộc, và quan điểm lấy phương Tây làm trung tâm. Ví dụ như người Tây gan dạ, sáng trí, biết giữ lời hứa, khéo léo, tài giỏi. Còn người Phi thì mê tín, cuồng đạo, làm biếng, ngu ngốc, bán khai, dã man. Và người Tây cần truyền đạo khai sáng cho người Phi.

Thêm một cái là tinh thần khai phá chinh phục quá đà, bắt thiên nhiên phải khuất phục con người, chiếm cứ vùng đất mới, đi đâu cũng thấy nguồn lợi để khai thác phục vụ cho lợi ích của con người. Thực ra những bộ lạc cổ xưa có mối quan hệ khá hài hòa với thiên nhiên, và có một số niềm tin cổ xưa truyền thống được truyền tụng lại về sự linh thiêng của đất trời, về linh hồn của cỏ cây muông thú, có lẽ phần nào giới hạn sự săn bắn phá hoại thiên nhiên và giữ mối quan hệ con người- thiên nhiên có phần lành mạnh. Chính cái mong muốn khai phá chinh phạt thiên nhiên, cái tôi thiếu kiềm chếtrong tâm lý một bộ phận người phương Tây đã dẫn đến sự cạn kiệt của trái đất như ngày nay. Thực ra kẻ đáng sợ chính là kẻ không có niềm tin vào bất cứ cái gì ngoài bản thân mình, và quá khả tri vào hiểu biết của chính mình.

Nói chung đọc để giải trí thì hay, vui. Nhưng xét trong bối cảnh xã hội hiện đại thì có nhiều tư tưởng không ổn. Với đề tài tương tự, có lẽ mình thích quyển Tô mếch và Thủ lĩnh Tia Chớp Đen hơn.

uważam, że dodanie tej lektury do kanonu lektur dla klasy 4/5/6 to jedna z największych porażek polskiego systemu edukacji. nic dziwnego, że młodzi na hasło „sienkiewicz” od razu czują się zniechęceni, skoro ich pierwszym zetknięciem z poetą było „w pustyni i w puszczy”. książka jest niesamowicie przeciągnięta, mało angażująca, a opisy przyrody są zbyt częste i nudne. uważam również, że pozycja ta jest nieodpowiednia jako lektura obowiązkowa w dzisiejszych czasach, gdzie różnice kulturowe w różnych społecznościach są powszechne. pojawiają się rasistowskie stwierdzenia, powielanie bardzo krzywdzących stereotypów, które zdecydowanie nie są odpowiednie dla ok. 10-letnich dzieci, które są na etapie kształtowania swojego światopoglądu.

"In Desert and Wilderness" is book that is highly incorrect politically. In this review I will concentrate on its remarkable prejudice towards black Africans and Muslims. The basic story line is simple. Staś (the 14 year old son of a Polish Engineer working for the Suez Canal Company) and little Nell (the eight year old daughter of an English engineer also employed by the Suez Canal Company) are kidnapped by Muslims so that they can be exchanged for Sudanese Muslim insurgents (known as the Madhists) held prisoner by the British. The two children escape in Fashoda and make a kilometre trip overland to safety in Mombasa. On this trek Staś who considers himself to be a "knight-errant " (p. 143) will protect little Nell from a remarkable string of perils.
Sienkiewicz 's work belongs to the genre of youth novels that celebrates the glories of British Imperialism and its mission to civilize the third world. What bothers me is that Sienkiewicz's book is more racist and islamophobic than are any of the works in the genre that I have read by English authors of whom G.A. Henty and John Buchan are probably the most famous. The book has its place in Poland. However, I would advise Poles who have recently immigrated to North America not to encourage their children to read it as it is runs radically against the prevailing attitudes on this side of the Atlantic.
Anglo-Saxon anti-imperialists during Sienkiewicz's time deplored works where slurs were directed at Muslims, Africans and Asians. The authors who wrote the novels glorifying the British Empire were aware that there was a large faction of the public who disagreed with them and endeavoured to moderate their tone. Sienkiewicz lacks any moderation. The quotes below are representative of Sienkiewicz's deplorable language:
"Negroes are like children; they have no thought of tomorrow." (p. 273)
"They displayed the typical inbred negro carelessness" (p. 276)
"Your brains ought to be white." (p. 260)
"When Stas related how Cain killed Abel, Kali involuntarily stroked his stomach and asked quite calmly: 'Did he eat him afterwards?'" (p 219)
However low an opinion that Sienkiewicz had of Africans, they were not his villains. Rather Muslim Arabs were: "Until Mohammedanism fills their souls with cruelties and hatred against infidels, Negroes are rather timid and gentle." (p. 243) The search function of my Kobo found 23 sentences in which the worlds cruel or cruelty were used to refer to Muslims.
The events of "In Desert and Wilderness" take place in 1884 and 1885 in the British territories of Khedival Egypt, and East Africa. During this period, the Mahdi insurgency capture the city of Khartoum and massacre the British soldiers defending it most notably Major-General Charles Gordon. Khartoum and what became the Mahdi state were in what is now Sudan.
The Khedive of Egypt had occupied the territory in 1821. When the Khedive went bankrupt in attempting to build the Suez Canal, he agreed to convert his realm into a British protectorate. Despite being under the tutelage of Britain, the Khedive wanted to continue the long-standing effort of his dynasty to suppress the slave trade in the Sudan region. The Khedive persuaded the British to send a force to suppress the Mahdis who wished to maintain the trade. The British who were interested primarily in protecting the Suez Canal sent a force that was too small to oppose Mahdis which resulted in the defeat at Khartoum. Sienkiewicz implies that it is Islamic fanaticism that won the battle for the Mahdis rather than the errors of the British.
Sienkiewicz at times acknowledges that the Mahdis were not at war just with the British but with all their Muslim neighbours. Nowhere does he acknowledge that the Khedive as a progressive and had been the one who had must wanted to suppress the Mahdis. Most of the time, Sienkiewicz portrays the Mahdis as representing the entire Muslim community and heaps abuse on them.
I personally think that Sienkiewicz presents a highly distorted picture of the British Regime in Khedival Egypt. More seriously it is in total contradiction with the vision of the world that North American teachers are now presenting to young people. Any child who voiced opinions or used language similar to that of Sienkiewicz would likely be mocked by his classmates and educators.
Although, I have not addressed the novel's male chauvinism, I will simply note that it is severe enough to exclude it from any school curriculum in North America.

Българското ревю е по-долу.

In modern times, there exist various legends about Africa and the history of this continent. The politically correct version is that for a long time the native population there led a simple and happy life, in harmony with nature, until the evil Europeans came with their armies, colonized the natives, slaughtered them, enslaved them and drained the resources of the continent, leaving it the reeking inhuman hole that it has been for the majority of the 20th century and even now. For those of you who believe this, Henryk Sienkiewicz's Stas and Nelly (and any historical fact book on the matter regarding Africa's past) will come as quite a surprise…

Sienkiewicz lived at the beginning of the last century when Europeans were still proud of their civilization, and did not worship and "owed respect" to the "unique culture, customs and religion" of every savage with or without a turban. In this otherwise children's book, he describes North Africa during the Mahdi uprising of 1883, which began in the Sudan but spread to surrounding countries and Egypt. Massacres, robberies, you know how it is with the "uprisings" in Africa now, it was like that back then too and it has been for quite a while.

The thing is, before the arrival of the Europeans, Africa was far from a peaceful continent. Bloody conflicts between the various tribes swirled on it, some of which were on the scale of real wars. Vast kingdoms were created, tribal armies assembled and enslaved other tribes. War and slavery were a daily occurrence for every African native, and all trembled with fear before tribes like the Maasai and Zulu, who specialized in warfare—in robbery and enslavement.

When the Arabs entered the continent in the Middle Ages, they spread Islam to North Africa and began exporting black slaves to Asia and the Middle East—slaves they bought from the tribes that hunted them. This created a certain upheaval in the status quo in Africa - a slave trade chain was created, with tribal chiefs at its base, most often from the tribes living along the sea coast and on the borders of Islamic territories, whose main business became slave hunting and/or selling their own subjects into slavery to the Arabs.

In this situation the Portuguese, then the Spanish empires, France, the Netherlands and Belgium, joined the African slave trade and remained there for centuries. The British Empire came later and at the beginning (17th-18th centuries) also traded in slaves, mainly for its colonies in Jamaica and America. But at the beginning of the 19th century, a civic campaign to abolish slavery began in the British Empire, which grew like an avalanche. By the middle of the century, the British Parliament not only unilaterally declared slave trade illegal throughout the Earth, but also was able to impose this thanks the giant British military fleet. They captured slave ships, freed the slaves, whipped the crews and hanged the captains on the spot.

It was this prohibition of slavery by the British Empire that was at the heart of its ongoing conflict with Islam and the Arab world in Africa in the 19th century. The absence of black slaves meant the loss of huge revenues for the sheikhs and sultans, the demise of entire sectors of the economy that relied on the slave trade and slave labor. This conflict is the emanation of the differences in understanding of the world that still stand between the Western and Arab worlds.

And the book "Stas and Nelly" is good, read it even if you are not a child. It is real, not politically correct.

В съвремието битуват различни легенди относно Африка и историята на този континент. Политически коректната версия е, че от време оно местното население там е водело простичък и щастлив живот, в хармония с природата, докато не са дошли злите европейци с техните армии, колонизирали са туземците, избили са ги, поробили са ги и са изсмукали ресурсите на континента, оставяйки вмирисаната нечовешка дупка, която е той сега. За тези от вас, които вярват на това, Стас и Нели на Хенрик Сенкевич (а и всяка историческа книга с факти по въпроса относно миналото на Африка), ще бъде доста голяма изненада…

В тази иначе детска книга, Сенкевич, който е живял в началото на миналия век, когато европейците все още са се гордеели с цивилизацията си, а не са се покланяли и „дължали уважение“ пред „уникалната култура, обичаи и религия“ на всеки дивак с чалма или без, описва Северна Африка по време на въстанието на Махди през 1883 г., започнало в Судан, но обхванало околните държави и Египет. Кланета, грабежи, знаете как е с „въстанията“ в Африка сега, така е било и тогава, така е било и … от време оно.

Работата е там, че преди идването на европейците, Африка далеч не е била мирен континент. На него са се вихрели кървави конфликти между различните племена, някои от които са били с мащаба на истински войни. Създавани са огромни кралства, племенни армии са опустошавали и заробвали други племена. Войната и робството са били ежедневие за всеки африкански туземец и всички са тръпнели от страх пред племена като масаи и зулу, специализирали се във война – в грабеж и заробване.

Когато арабите навлизат в континента през средното средновековие, те разпространяват исляма в Северна Африка и започват да изнасят черни роби за Азия и Близкия Изток – роби, които ку��уват от племената, които ги ловят. Това създава известно раздвижване в статуквото в Африка – създава се търговска верига за роби, като в нейната основа стоят племенни вождове, най-често от племената живеещи по морското крайбрежие и на границите на ислямските територии, чийто основен бизнес става ловът на роби и/или продаването на собствените им поданици в робство на арабите.

В това положение заварват Африка Португалската, после Испанската империи, Франция, Холандия и Белгия, които се присъединяват към робската тъговия и остават там с векове. Британската империя се появява по късно и в началото (17-18 в.) също търгува с роби, главно за колониите си в Ямайка и Америка. Но в началото на 19 в. в нея започва кампания за премахване на робството, която се разраства лавинообразно и към средата на века британският парламент не само едностранно обявява робството за незаконно по цялата Земя, но и налага на огромната си към момента флота, която владее океаните, да налага тази забрана.

Именно тази забрана на робството, от страна на Британската империя, е в основата на неспирния й конфликт с исляма и арабския свят в Африка през 19 век. Липсата на черни роби означава загуба на огромни приходи за шейховете и султаните, загиване на цели сектори от икономиката, разчитащи на търговията с роби и робския труд. Този конфликт е еманацията на разликите в разбирането на света, която и до днес стои между Западния и Арабския свят.

А книгата Стас и Нели е хубава, прочетете я, даже да не сте деца. Тя е истинска, а не политически коректна.

В рубриката "колективно четене", която си организираме в къщи през лятото,за да се запознаят децата с по-старите и незаслужено забравени заглавия, беше логично да попадне единственото детско произведение на автора (любимо на моето детство), защото историята вълнува,смесвайки приключения,взаимоотношения, досег с природата и културата на едно далечно и екзотично място.
Виждам,че сюжетът е много добре описан в друго ревю и ще пропусна повторението. Мисля,че книгата е идеална за деца между 8 и 12 години и поне при моите се прие така добре както и новите лъскави заглавия-бестселъри. Макар и писана в едни много различни времена намери път до сърцата на децата .

Един от най, най-любимите ми детски романи.

Роман, в който на децата Стас и Нели не е спестено нищо в една размирна и опасна Африка, най-вече Судан от 19-ти век, където се вихрят бунтовниците за независимост от англичаните на Махди. Проблемът е, че те са и религиозни фанатици, които искат да устроят царството на Аллаха на земята, което превръща в кръв и пепел всяко място, през което минат. Дивата природа е къде по-милостива, а двете деца трябва да се оправят и с нея.

Харесва ми подходът на Сенкевич от 19-ти век. Опасността не признава нито възраст, нито националност, нито пол. И Стас, и Нели помъдряват, защото всяка секунда е борба, а те са умни и смели деца, и затова оцеляват. Но и плащат цена.

През 19-ти век децата сякаш не са толкова щадени от днешна гледна точка. И “Тайната градина”, и “Оливър Туист”, и “Сърце”, и “Дейвид Копърфийлд” не пестят почти нищо от грубите моменти на реалността. Макар да са минали близо два века, всъщност все така има деца в бедствено положение, които нямат щастливия завършек на героите от тези книги. Затова, за съжаление, “Стас и Нели” си остава не просто класика (т.е. някакво прашасало заглавие из учебни програми), а действителност.

Lepsze niż zapamiętałem.
Język całkiem przyjemny, bez przesadnej sztuczności (jak to czasem u Sienkiewicza), dobrze zarysowana i nieźle poprowadzona fabuła, ładne, nieprzesadzone opisy przyrody. Widać, że autor korzystał ze swoich doświadczeń podróżniczych.

Słabe strony to papierowi, nieciekawi bohaterowie, wyraźny i wyrażony wprost rasizm, pochwała kolonializmu i dużo naiwnego naciągania (co akurat można wybaczyć w powieści młodzieżowej). Rasizm u Sienkiewicza nie jest tylko dodatkiem, wyrazem mentalności XIX-wiecznych bohaterów, ale podstawą struktury powieści. Dzięki jedności rasowej (i w mniejszym stopniu religijnej) budowana jest łączność pomiędzy Polakami: Tarkowskimi, a Anglikami. Staś i jego ojciec mogą się dzięki rasie czuć jednością z Imperium i jego celami. Na silnych stereotypach rasowych oparte są charakterystyki psychologiczne Arabów, beduinów i ludności czarnoskórej. Te rasowe charakterystyki są podstaowym motorem ich działań (wiele działań wynika z "naturalnego" lenistwa, fałszu, podstępności, przesady itp.)

Wspaniała i - u korzeni tego, o czym opowiada, o przyjaźni, poświęceniu, honorze i odwadze - ponadczasowa i inspirująca powieść nie tylko dla młodzieży. "W pustyni i w puszczy" czytane po latach nadal zaskakuje niesamowitą dynamiką akcji i niesie w sobie ducha epickiej przygody - pełnej niebezpieczeństw oraz dramatycznych zwrotów akcji - dwójki młodych bohaterów, niejednokrotnie stawianych w obliczu brutalnych wydarzeń i zmuszanych do podjęcia trudnych moralnie wyborów oraz sprostania wyzwaniom stanowczo wykraczającym poza ich dziecięce możliwości i wrażliwość.

Nawet biorąc pod uwagę obecny dyskurs dotyczący historycznej i przyrodniczej adekwatności i błędów z tym związanych, popełnionych przez Sienkiewicza oraz to, jak bywa postrzegana ta książka w kontekście przywoływanych ostatnio zagadnień związanych z wątkami określanymi, jako rasistowskie, sądzę że opatrzona odpowiednim wstępem, komentarzem lub objaśnieniem rodziców czy nauczycieli, powieść ta będzie idealną książką również dla współczesnych "młodszych nastolatków" , choć z uwagi na drastyczne opisy niektórych wydarzeń, zdecydowanie nie dla dzieci poniżej 11 roku życia.

Jakkolwiek dziś, sięgając po "W pustyni i w puszczy" po latach uważam, że nadal jest to jedna z najlepszych i najbardziej poruszających książek, jakie czytałem. Gorąco polecam!